22.9.11

Щрихи от лятото - коктейл с Просеко, къпини и розмарин; коктейл с Кампари, розов грейпфрут и морска сол



Изненадващо за мен, след като направих справка, се оказа, че за една година имам снимани и публикувани в блога повече коктейли и напитки, отколкото салати, а броя им е почти колкото супите.... Изглежда  необичайно и не показва адекватно честотата на консумация на едните и другите. Но пък това са едни от нещата, с които ми е най-приятно да експериментирам и снимам -  понякога по-успешно, друг път - не толкова.


Характерното за коктейлите, показани това лято е че се спрях на три различни варианта  захарен сироп, ароматизиран с билки -  мента, мащерка и розмарин. Symple syrup, symple sugar syrup или bar syrup e малката, но важна подробност, благодарение на която се балансират вкуса и сладостта на напитките. Лесен за приготвяне, може да се направи в началото на топлия сезон и да е подръка седмици или повече от месец дори, в зависимост от съставките и пропорцията.


Най-удобен и траен е универсалният сироп, направен само от захар и вода. Но нищо не пречи да се комплицира малко ситуацията  с добавката на билки, подправки или плодове, подбрани според останалите участници в  коктейла. Харесва ми, когато нещата са направени по-специални...


Когато имат характер и дълбочина. Обичам детайлите. Постоянно се вглеждам в тях, често несъзнателно. Приятно ми е да ги намирам навсякъде - по-дребни или едри, фини и деликатни, стандартни или изненадващи, галещи сетивата и вдъхновяващи....Например стария, масивен и същевременно елегантен парапет, погален леко от бръшляна, може да ми създаде настроение за цял ден. Падналите отгоре пожълтели листа от още по-стари дъбови дървета  ще внесат допълнително меланхолична нотка. Приятно ще ми бъде да открия тези листа, увековечени в красивите капители....


 Или пък лехите с цъфтящи билки, кичестия розмарин... Създават букет от емоции.Желание да ги погледаш, да ги снимаш в естествената им среда, което е далеч по-истинско отколкото на кухненската дъска... порив да ги откъснеш и приготвиш нещо...


Малко съжалявам, че не успях да публикувам навреме рецептата за този елегантен и типично летен коктейл, тъй-като излезе още през юли в сп. Кенгуру. За сметка на това, втория е по-скоро всесезонен...


Може да се забърка по всяко време, стига да разполагате с розов грейпфрут. Вече съм споделяла, че харесвам вкуса му, както и този на Кампари. Очарована съм  от комбинацията между тях. Заедно с муса от бял шоколад направиха превъзходна тортата за миналогодишния ми Рожден ден....


Ето ги и тук, отново в чудесен синхрон, като този път партньор им е морската сол. Към нея и произхода й също се оказа, че имам особено отношение :) Направо ще си каже човек, че коктейла е правен точно за мен, въпреки че не си падам по розовите мечти, сънища, очила и прочие :)  Рецептата е адаптирана от Марта Стюарт , където носи  забавното име Pink Salty Dog .


Невероятен е! Свеж, леко горчив, с нежно солено докосване по ръба...




12.9.11

Един по-специален крамбъл кейк



В кейка сам по себе си няма нищо особено... ( хм, всъщност не мога да не спомена копринено-седефения блясък и финната текстура на неизпеченото тесто, дължащи се на пухкавия крем от масло и пудра захар). По-специалното е, че успях да го направя, както си бях наумила. За него набрах част от последните останали хубави узрели плодове на черницата, която е до прозорците на кухнята ми. От незабележимо дърво, неусетно се превърна в своеобразен приятел и свидетел на готварско-фотографските ми занимания и не само. Редовен посетител на блога, появи се с празничния Боне, с топлата полента с гъби, на Великден с току-що появили се листенца,... вече дала плод и надвесила се над дребните ягодки в задния ни двор в публикацията за ягодово-спаначената салата...


Приятно светло е до големите кухненски прозорци,  често си пренасям там и нещата за работа. С течение на времето започнах да усещам, че придобивам  хубавия  навик да оставям мислено и действително всичко, с което се занимавам и просто да се загледам в нейните клони...


Кейкът, като всяко нещо, току-що изпечено и ароматно, ни направи чудна компания към следобедното кафе в един слънчев следобед. За съжаление  твърде скоро нямаше и следа от него.


Тези дни, след като започнах да подбирам снимки за публикуването на рецептата не устоях на изкушението....


... приготвих си тестото, нарязах отгоре няколко сливи и сладки домашни праскови ... после и топинга


.. м-ммм...къснолетния вариант беше също толкова вкусен!...



1.9.11

Мохито с пъпеш и лимонада с мащерка



Омайва ме мириса на прегоряло лято.
Обичам да се разхождам по прашни селски пътища и да ме прегръща свободата, носена от вятъра.
Щастлива съм да се стопявам, съзерцавайки първите тревни букетчета, набрани от малкото ми момиченце.


Любими са ми бавните глътки и дългите разговори за малкото най-важни неща.


Обожавам да се вслушвам в притихналата природа привечер и с поглед да изпращам укротилото се слънце.
Харесва ми как ме натъжават обраслите в зеленина порти на безлюдни къщи, които никой отдавна не прекрачва.

Очакване

Колко малко трябва.
Подарени Мигове...

.... и връхлитащи Спомени...


за напуканата старческа ръка, вадеща от джоба изпод престилката скътани бонбони в измачкана хартийка...


...за усмихнатите лица, носещи безмилостния отпечатък на живота,  за любимите жестове и характерните движения...
за обичта, витаеща във въздуха...


... губят се в мъглата на времето, сякаш все повече с всяко изтъркулило се лято....
Не искам да избледняват.