25.12.11

Приказка без край



" .....Имало едно време едно момиченце. То си имало по-малко братче. Не били принц и принцеса, нито пък като Хензел и Гретел.  Съвсем обикновени, живеели щастливо със семейството си и всички много се обичали...


Освен рождения си ден, момиченцето най-много харесвало празниците в края на годината. Макар да било плахо дете, което в началото много се стряскало от среднощното потропване на белобрадия старец, носещ чувала с подаръците на рамо, винаги го чакало с голямо нетърпение... Дори веднъж толкова се притеснило, че си сбъркало името след рецитирането на редовното стихотворение...


Особено се радвало на книжките, които му подарявали и ги разглеждало непрестанно с голям интерес.


Първоначалното стряскане бързо отминало, но било заменено от упоритото чудене Защо часовника на ръката на Дядо Коледа прилича досущ като този на татко? ..... Тогава наричали добрия старец по различен начин, но това е от една друга приказка...


Имало и едно момченце...Не било чак толкова стеснително и послушно, освен това повече харесвало количките и играчките, отколкото книжките. Сериозно се опитало да се справи и с пианото, на което неговата майка много се надявала, но се оказало, че феите били отредили друго...


Минали години, момичето и момчето се срещнали, след още няколко години създали семейство и си отгледали свои дечица. Техните момченце и момиченце не били нито плахи, нито лесно се притеснявали. Като едни много по-отворени представители на новото време, те по-бързо се ориентирали в ситуацията и спретвали  всякакви логически разсъждения. Даже съвсем погрешно се опитвали да правят връзка между джуджетата и магазините..... Но, разбира се, нямали вина за това. Подозирам, че донякъде пръст в тази работа имат хората, работещи в телевизията и още едни хора, на които им казват рекламисти....


Тези леки обърквания и колебания обаче не им попречили ни най-малко да си подготвят Писмата и Чорапчетата, и да разпитват  майка им дали техния блок има комин .... И въпреки, че тя ги успокоила да не се притесняват за комините, първото нещо, което направили в коледната утрин било да изтичат сънени и по пижами до елхата ....


И знаете ли, деца, кое е най-хубавото? ...Тази приказка никога не свършва!
Коледа винаги ще има - за  малчуганите и за всички пораснали деца покрай тях......"


Ш-Шш... шшш  ш ш...!



Тази приказка е подарък за вас, приятели на блога! Честита и много щастлива Коледа!


21.12.11

Шоколадови бисквити с марципан - Marzipantaler



И така, бадемовите бисквити облякоха празнични дрешки и докараха още по-апетитен вид. Няма как да бъде другояче,  намеси ли се шоколад :)  За аксесоар избрах дребни лешници и захаросани портокалови корички, въпреки че тези талери най-често се декорират с натрошен шам фъстък или с парченца орех и нарязани сушени кайсии. Използват се и само комбинации от бял и тъмен шоколад....Но по-съществената за мен част е скрита под шоколада -  тънък пласт марципан, слепен с конфитюр, който е допълнен с малко ром.....Ето така вече цялата комбинация започва да ми харесва...


Главен виновник след миналогодишните Marzipankringel  сега  пак да правя подобен вид сладки  е бадемовия марципан. Видя ли рецепти с него, там съм :) Винаги първи ми привличат вниманието,  направо сами ме намират. Явно ще продължи така до изчерпване на  темата Marzipan-xxx ...


Всъщност, ако трябва да започна публикацията отначало и по съвсем друг начин, на първо място ще кажа, че все още нямам рецепта за класически меденки. Търсих, изпробвах.... но не намерих моята рецепта - от тези с главно М ( или Р? ), които се предават от майка на  дъщеря, всички много ги харесват и се правят всяка година. 


Затова реших да оставя нещата  и да изчакам тя да ме намери. Обикновено така става с хубавите рецепти - случайно, без много напрежение и излишни усилия. ... както се случи и  с марципановите сладки, които много си харесвам.....


.... И сега да не си помислите, че непременно съм издирвала кафява кутия със златисти панделки :)  Цялата ми декорация, опаковки и друго имам от миналата година по различни поводи, за тази все още съм без нови придобивки, дори задължителната  една нова играчка за елхата. Но пък този път много се забавлявах да ги комбинирам и всичко останало плюс омазването с шоколада ..... Колкото и някои неща да изглеждат премислени и нагласени, при мен често пъти повечето са непланирани и стават в движение.

Приемете някои от снимките като моята специална картичка за вас, с най-хубави пожелания !



20.12.11

Бадемови бисквити




Първите ми от серията коледни сладки. Наясно съм, че няма да съм много от полза със самите рецепти точно преди празника. Идеята ми е най-вече да допълня емоциите и настроенията около него, както и да ги добавя в общия списък от преложения.
Дааа ...
Идеални са в комбинация с чаша топла напитка и малко свободно време за разходка в нета...


....Но биха могли да имат и съвсем друга съдба.
Не знам...
Скоро ще разберем ;) ....



16.12.11

Сладкиш с портокал и сушени смокини




С тази  публикация днес съм гост на Руми в един от най-интересните блогове, в който има по Нещо от повечето мои любими теми - впечатляваща фотография; интересни разкази и пътувания;  вкусни рецепти; оригинално декорирани торти, които понякога те оставят с ей-такива-ОкОкОрени Очи; забавни истории, разсмиващи до сълзи...


Удоволствие беше за мен да я приготвя  с празнична тематика  и коледно настроение.... въпреки неподходящото време. Какво да се прави - сняг няма, няма и в склада, както се казва :) Даже забелязвам, че и хора, които не са му фенове заради кишата, задръстванията, чистенето на колите и т.н. също го търсят и чакат вече. Какво остава за нас, обичащите го - двойно страдание...


Тъй-като сладки все още не съм правила ( нищо ново под слънцето, при мен всичко все е в последния момент ), днес имам рецепта за един семпъл, но лесен и вкусен сладкиш, подходящ за сезона. От тези с многото масло и ронливо тесто, на които съм почитател. За една от съставките даже не ми се отваря дума, въпреки че я има вече в заглавието, като знам, че съм планирала още две рецепти със смокини - тъкмо предостатъчно да ви досадя окончателно с тях, а най-накрая и на себе си да омръзна.


Все пак обещавам едната да остане за следващата година, след Коледа ..... Коледа! .... Къде ни е снега? Не е честно! Искаме си уюта, чувството за спокойствие, бялата тишина, неповторимото усещане да гледаш танцуващите снежинки, падащи леко, като на забвен каданс ... скърцащия под обувките сняг ... Не че няма начин да си го създадем сами ( уюта, не снега ), както и винаги сме правили, но все пак един от най-важните елементи липсва ... за сега ...



Оставаме в очакване.....



14.12.11

Вита баница с червено цвекло и най-вкусното мариновано цвекло



Преди да дойде ред на коледните сладки, ще ви предложа две рецепти, подходящи за Бъдни вечер. Баницата с цвекло може съвсем достойно да застане редом до тиквеника и даже да го замести. Принципно прилича на него, но като вкус е съвсем различна - с плътен, богат земен вкус.


Макар да е традиционна за българската кухня, на практика e много слабо разпространена.Това определено ми е странно, защото по мое мнение са доста равностойни и аз със сигурност ще я правя повече от веднъж през идващите празници.


За разлика от баницата и предстоящия й дебют на трапезата за Бъдни вечер, маринованото цвекло присъства неизменно на нея (и не само...) вече няколко години.


Харесваме го вкъщи, всички от близките ми, които са го опитвали също ..... въобще досега няма някой недоволен. Пробвайте и вие :)


7.12.11

Медена торта със смокини, шамфъстък и лешници



Тази торта е посветена на половинката ми. Въпреки всичкото мърморене и недоволство относно взаимоотношенията ми с блога, все пак в най-важните моменти, свързани с него винаги съм имала безрезервната му подкрепа. Не го споменавам често и остава някак в сянка, но той всъщност е стабилната опора на цялото ни семейство. Познаваме се толкова отдавна - още от времето, когато края на миналия век беше ... хм.. едно доста далечно и несигурно бъдеще, свързано най-вече с мрачните предсказания за потоп.... Е, преживяхме го, удвоихме числеността си вкъщи и се надявам все така да преминем и през апокалиптичните очаквания за следващия декември....


Имали сме какви ли не юбилеи. Разбира се, правила съм торти за рожденните му дни. За една такава, перипетиите около нея и крайният резултат ще пиша, надявам се в обозримо бъдеще. И без това го отлагам повече от година поради липса на време и настройка, ще почака още малко, но няма да се откажа...
Тази торта частично е нещо като експеримент. Определено не прилича на Медовик като вкус, било в по-бавния или в по-лесния вариант, но пък тестото е без мазнина, с много малко брашно и обогатено с ядки и сушени плодове. Не само стайлинга й е ретро, но избора на продукти и начина на приготвяне също са в олд стайл маниер. Няма никакви модерни добавки, химически набухватели и специални електроуреди. Освен мазнина, не се използва и захар - сладостта идва от меда и сушените смокини.

 

А свежите смокини за мен са не само декоративен елемент, но и важен детайл на вкуса, така че тортата май преминава в категорията на сезонните рецепти. Освен  двата варианта за крем , които съм записала, в края на публикацията е и по-модерното й изпълнение, което правих за себе си. Отново, както и миналата година се спрях на мус от бял шоколад, но този път в комбинация с маскарпоне.


Виртуално ви черпя с парченце от нея по повод участието ми  в последния брой на едно от любимите ми списания - Casaviva , където с  Дани представяме коледни рецепти. Моята е Свинско руло с ябълки, червени боровинки и розмарин ,  като ще споделя  една хитрост -  може да се приготви и с ябълков сайдер, който вече се намира на нашия пазар. По този начин отново ще получите чудесен резултат.



 МЕДЕНА ТОРТА СЪС СМОКИНИ, ШАМФЪСТЪК И ЛЕШНИЦИ

основа
100 г бяло брашно
100 г смлени лешници *
40 г качествени сушени смокини
6 яйца
100 г мед
настъргана кора от 1 лимон
щипка сол

* използвайте сурови белени лешници (бланширани) или предварително запачете ядките за 10-15 минути в умерена фурна и още топли ги изсипете в чиста памучна кърпа, загърнете и претривайте докато се обелят люспите ( така самите лешници стават по-ароматни)

Измийте сушените смокини с гореща вода, подсушете ги с домакинска хартия и ги нарежете на малки парченца, поръсете ги с част от брашното за да не залепват. Разделете жълтъците от белтъците. Разбийте белтъците на сняг. С тел разбъркайте жълтъците, меда, лимоновата кора и 4 сл топла вода. Към тях добавете пресятото със солта брашно, смлените лешници и парченцата смокини - поетапно, с разбъркване. Внимателно и постепенно прибавете  разбитите на сняг белтъци - разбърквайте сместа отдолу нагоре, всеки път до почти пълно усвояване. Изсипете сместа в облицована с хартия за печене форма с диаметър 25 см *. Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна около 30-40 минути или докато пробна клечка излиза суха от сместа. Когато блата е готов, оставете го 3-5 минути в изключената фурна с открехната врата, извадете го, изчакайте 3-4 минути, освободете от формата, отстранете хартията и охладете върху решетка.

* това е размер, при който след разрязване по хоризонтала ще получите  два блата. Ако искате по-висока торта, намалете диаметъра на формата или печете в три отделни по-малки съда. Като цяло по-тънък блат е по-удачен вариант.

Сироп за блатовете
3 1/2 с.л. мед
1 1/2 с.л. топла вода
сока от половин лимон или на вкус
Преди сглобяване на тортата блатовете се сиропират добре и от двете страни.

ВАРИАНТИ ЗА КРЕМА
 
Сметанов крем
500 мл млечна течна сметана, 30~36 % масленост
30 - 40 г мед
1-2 с.л. пудра захар с бурбонска ванилия

Разбийте добре охладената сметана с меда и ванилията до твърди върхове. Разпределете я между блатовете и отгоре. Гарнирайте с парченца пресни смокини и 2сл нарязан или счукан суров шамфъстък.

Сметанов крем с маскарпоне
250 мл млечна течна сметана, 30~36 % масленост
250 г маскарпоне
мед
2 сл пудра захар с бурбонска ванилия

Разбъркайте маскарпонето и го подсладете с мед на вкус. Разбийте сметаната с ванилената захар до много меки върхове. Прибавете я поетапно към сиренето, като бъркате внимателно отдолу нагоре със шпатула или  дървена лъжица. Гарнирайте с парченца пресни смокини и 2сл нарязан или счукан суров шамфъстък.

Мус с маскарпоне и бял шоколад
250 г маскарпоне
200 г качествен бял шоколад*
300  мл млечна течна сметана, 30~36 % масленост
2 сл пудра захар с бурбонска ванилия
 * най-добре хубав кувертюр, избягвайте силно ароматизираните шоколади

Шоколада се разтопява внимателно на водна баня ( съда с шоколада не бива да докосва водата в долния съд, а тя трябва леко да къкри ) . Дръпва се от огъня и се охлажда леко. Маскарпонето, предварително извадено от хладилника за 10- 15 минути с цел  да се отпусне се разбърква с ванилената пудра захар. Добавя се топлия, но не горещ шоколад, като се разбърква с ръчна тел. Добре охладената сметана се разбива до меки върхове. Прибавя се към горната смес, поетапно с внимателно разбъркване отдолу нагоре. Купата се завива със стреч фолио и се оставя в хладилника да се охлади. Муса е подходящ за нанасяне в рамките на следващите един-два часа.
Нанася се между сиропираните блатове, разпределя се отгоре и отстрани на тортата. За гарниране използвайте 3-4 пресни черни смокини,  1-2 сл суров шамфъстък, нарязан или счукан и 60-80 г лешници,  запечени и счукани.




  verdict