17.2.13

Кекс със сочен какаов пълнеж - идея # 7



Вчерашният ми ден беше един от тези, в които се налага да натиснеш Пауза и да преосмислиш някои неща. Започна добре. Обичайната семейна обстановка. Направих си и списък с продукти, за да приготвя две рецепти (ще бъде вкусно! :) по обещание в блога, което дадох още преди Коледа. Към обяд обаче установих, че за друг ангажимент, чието изпълнение съм провлачила повече, отколкото въобще съм си давала сметка, на всичкото отгоре цели две седмици съм пропуснала да отговоря на момичето кога най-накрая ще съм готова ....


Честно казано, доста се потресох от себе си. Винаги съм била човек, който си държи на думата и спазва всичко обещано. Факта, че времето  профучава шеметно и седмиците изглеждат като дни нито е нещо ново, нито  оправдание. Това, че не си правя списък със задачите  е  проблем. Какво  може да помогне списъка? Запълва се толкова бързо, че в един момент се превръща в огромна маса от думи, за която също трябва да отделиш време, да прецениш и маркираш най-неотложното в нов списък. Пробвала съм, но накрая се задръствам с листчета, списъци и тефтери и започвам да ги губя някъде сред всичките други важни неща...
Забелязали ли сте, че постоянно нещо търсим... търсим еди-какво си загубено, търсим 3G, търсим  wireless, или зарядни - все някое зарядно липсва!.... толкова много зарядни имаме и така сме си усложнили живота, че накрая със сигурност загубваме нашето...

Доста се шокирах от себе си и спешно си осигурих релакс раходка, което означаваше да командировам децата при баба и дядо за следобеда. Заедно с тях нямаше как да се получи желания ефект. Тогава  постоянно съм в  ролята  на помирител или звероукротител, или чакам на досадни опашки за пуканки, след като съм се уморила да им обяснявам за палмовото масло, а и щом е по изключение.... Успях да  походя в тишина, да пощракам някои птици и клонки, вкъщи пих кафе, преглеждах снимки и  писах в блога, отново сред оглушителна тишина. Успях да си възвърна баланса, но не и да си простя...



Сигурно се чудите  какво общо има кекса с цялата  история. Нищо общо. Иска ми се заедно с  моите словоизлияния да има все пак някаква полза от публикацията, а и обичам да се придържам към тематиката на блога. Правих го през лятото, хубаво е да се добави тук. Вчера даже идеята за печене на нещо вкусно за оправяне на настроението не ми изглеждаше привлекателна. Следобедното кафе мина с бисквити от магазина.



Рецептата е от соц. времето. Спомням си я като дете - майка ми донесе няколко парчета от почерпка на нейна колежка. Интересните идеи дори  са две и по принцип са  известни. От една страна, тази за пълненето с какаов сироп след изпичане. Ако се направи добре и с търпение, се получава изключително вкусна и сочна  вътрешност. От друга -  операцията става страшно лесно с пипетите от детски Панадол. Няма нищо диетично и здравословно в кекса. Това е хард рецепта с много масло, захар, бяло брашно... всичко е оставено на волята на ядящия и способността му да се ограничи до малко парченце, което никак, ама никак не е лесно...






11.2.13

Маслени {shortbread} бисквити с малини и бял шоколад

Като ще е гарга, да е рошава.... Розови сърца, розов стайлинг, още сърца ... а аз не си падам по тези неща. Предложения много - интересни, примамливи, свежи... всяка година струят от различни места. И на по-заклетите анти-празник блогъри в един момент им се приисква да направят нещо по темата и да захаросат страничката за няколко дена.



Заниманията  се оказаха  доста приятни и със сигурност няма да са първи и последни. Като се има предвид, че не харесвам фондан, а с цветен айсинг вече съм правила бисквити, не останаха много варианти за моите сърца. Това на първо четене. Но на второ се оказа, че има, а аз разполагам със замразени малини в камерата. И ето ги - не само естествено оцветени в розово, но и с приятна  малиново-кисела нотка във вкуса.



И са точно като всяка shortbread бисквита - крехки и топящи се в устата. Изпробвах няколко варианта и съотношения масло_захар_брашно. Установих, че с царевично нишесте не ми се получават добре или по-скоро  не се отразява добре на цвета. Важна се оказа и дебелината на бисквитите - в случая трябва да са по-тънки, за да се изпекат по-бързо и да не пожълтеят отгоре, което ще ни върне в изходна позиция...



Доволна съм в крайна сметка -  малко нестандартни, естествено оцветени и овкусени shortbread бисквити. Малини и бял шоколад - винаги перфектна комбинация. Съхранявани в кутия издържат много дълго и съм малко виновна, че ги показвам в последния момент ....


5.2.13

Какво празнуваме в средата на февруари?

Mесецът, за който обикновено казваме, че е посветен на любовта ...  В момента не знам как е, защото отдавна не работя в голям офис и не попадам в подобни ситуации,  но преди години имаше разни спорове и стандартното разделяне на два лагера – едните празнуват виното,  другите си разменят валентинки. Затова се опитвам максимално да си изясня нещата и да ги погледна в по-общ план. Предлагам да се върнем назад в историята и да видим какво се e случвало тогава по това време на годината. 
Периодът от средата на януари до средата на февруари бил месец Гамелион в календара на  Атина и дни за почит на свещения брак между Зевс и Хера. В древен Рим имало обичай, останал от предримско време, за честване на бога на овчарите и плодородието Луперкус. Фестивалът Луперкалия бил провеждан от 13-ти до 15-ти февруари с цел прогонване на злите духове и пречистване на града за здраве и плодородие. Като част от ритуала, жреците принасяли в жертва кози и кучета, а след това обикаляли града, държейки над главите си козя кожа. С нея докосвали всички, които срещнат, за да им донесе здраве. Младите жени вярвали, че след допира с жертвената кожа ще имат многодетно семейство и леко раждане.

Фестивалът Луперкалия в Рим - Adam Elsheimer  {източник}

Lupercalia се предхождал от архаичния празник на плодородието Juno Februa, честван по същото време и със сходен смисъл за предпролетно очистване от зли духове и енергии. От него произлиза името на месец Февруари. В края на 5-ти век папа Геласий отменя фестивала Луперкалия, защото e езически  и обявява 14-ти февруари за ден на Свети Валентин. Първоначално единствено се отслужвала литургия  в памет на християнския мъченик Свети Валентин от Рим – свещеник, убит и понесъл мъченичество през 269 г. Въпреки твърденията на някои сериозни автори, принципно се смята, че няма връзка между древните празници за плодородие и Свети Валентин, като ден на любовта, нито пък в началото той се приемал като такъв. През Средновековието  започва вече да се прави аналогия между църковния празник и романтичната любов. Първото  доказателство са стихове на  Джефри Чосър, посветени на годежа на Ричард Втори. В тях пише за ”… деня на Свети Валентин, в който всяка птица си намира партньор...”, като с тази метафора в чест на краля пресъздава и тогавашните вярвания, че средата на февруари е периода, в който птиците се ухажвали. И тъй като Средновековието е времето, в което възниква куртоазната любов, славеща се като благородна, чиста и безкористна, какво по-подходящо от това тя да си има празник. Това е периодът, в който най-вероятно са създадени легендите за Свети Валентин, описващи го като мъченик на любовта. Най-разпространената гласи, че сгодявал двойки, въпреки забраната на император Клавдий II, който така губел попълнения за армията си. С помощта на легендите или не, случва се така, че в началото на 15-ти век влюбените, най-вече в Англия и Франция, започват на всеки 14-ти февруари да си разменят любовни стихове и послания. И продължава така  няколко века насам, не само там.



Илюстрация в Harper's Weekly, 1864  {източник}

Какво  става през това време? До началото на 18-ти век, кавалерите трябвало да разчитат на собствените си творчески умения в стихоплетството и горко на тези, които били вързани в езика. След това в тяхна услуга излиза първият валентински наръчник, съдържащ готови сантиментални фрази. Появяват се лимитирани серии от принтирани картички със стихове и скици. Тези първи опити, заедно със започналата индустриална революция от края на 18-ти век, отприщват лавината на масовата продукция, свързана с празника. И докато първоначално всичко се свеждало до множество фабрики за валентински картички, впоследствие и благодарение на предприемчивия ум на търговци и производители, започва въвеждането на все повече нови обичаи. Като се започне от подаряването на шоколадови бонбони и сладкиши с форма на сърца, през плюшените играчки, държащи {разбира се} плюшени сърца, та до цветята {червени рози}. Стига се дотам, че през 80-те години на 20-ти век диамантената индустрия налага тенденцията да се подаряват диамантени бижута.  Празникът е тотално комерсиализиран и превърнат в  доходоносна златна мина.


валентински картички Prang's , 1883 {източник}  и съвременна картичка във винтидж стил {източник}

Междувременно обаче, през 1969 г. Римокатолическата църква премахва честването на Свети Валентин на датата 14-ти февруари от Католическия литургичен календар, заедно с някои други събития, базирани повече на легендарни, отколкото на исторически данни. Името му остава записано в Официалния  списък на признатите от  църквата светци. Отбелязва се с по-висок ранг на честване единствено от англиканската църква, а  в православната  на 6 юли.
Но да се върнем пак на древните предпролетни обичаи от средата на февруари. С тях именно е свързана пресечната точка на празника на любовта и възпроизвеждането на живота, възобновяването на природата и ритуалите за плодородие. У нас по стар стил на 14-ти, а след 1916 г. на 1-ви отбелязваме деня на  Свети Трифон. С обред, изпълняван предимно от мъже се подрязват лози, поливат се с вино и се нарича добра лозарска реколта. Деня на Трифон  Зарезан, заедно със следващите два дена, са известни като Трифонци - дни на преход от зимата към пролетта. Сретение е  ден, в който се отправят молби за плодовитост и леко раждане. В народните обичаи е останала традицията в земята да се заравят живи въглени, за да се затопли и плоди. Това е първият празник след зимния цикъл, който се изпълнява сред природата.


 Трифон  Зарезан - честване на свети Трифон/ с.Телиш, 50-те години на XX век {източник}

През този период в Словения има сходен празник, почитащ Здравко - светец на пролетта, пчеларите и здравето. Вярва се, че по това време започват да растат растенията, тогава е началото на първите земеделски дейности на лозето..... От езически времена до днес, независимо как се наричат празниците и какви са ритуалите, в основата им на практика лежи едно и също - стремеж за възобновяване на живота и възраждане на природата.
В страни като Финландия и Естония, дори Бразилия, 14-ти февруари  се празнува като Ден на приятеля...

Любов и приятелство, здраве, благополучие и плодородие, усещане за предстояща пролет – неща, които си струва да бъдат отпразнувани. Дали и как, всеки решава сам.


малка част от текста е използвана в рубриката ми в сп. Кенгуру бр.75/ февруари 2013

3.2.13

пожелахте да хапнете # 1/ Линцер торте

пожелахте да хапнете е за неща, които вече съм показвала в блога, такива,  които моите хора често споменават и искат да им направя, а на мен ми се снимат пак. Наши любими рецепти,  многократно правени и харесвани. Първата от поредицата аз си я избрах и даже още преди Коледа бях приготвила продуктите, но тогава не остана време за нея.



Не съм планирала рубриката като  многословни публикации, но изглежда сега ще направя  изключение. Замислих се защо точно Линцер е любимата ми торта и мисля да си отговоря най-накрая. На първо място винаги е вкуса, не само за нея, а въобще. Неща, които не са ме заинтригували като вкус, въпреки че са атрактивни на вид,  все още не са ме убедили да им отделя време. При Линцер, от една страна е  маслено-ронливото тесто, което по принцип обожавам. Различно е от всички останали основи за сладки тарти. Освен многото масло, тук имаме перфектна хармония от смлени лешници и бадеми, чудесни подправки и ароматен кирш. Вкусно е само по себе си, дори без плодовия пълнеж, особено след като престои ден-два.От друга страна е сантименталната нотка на спомена за първите хапки. Рядко нещо ме впечатлява веднага и силно, така че  да запомня момента толкова добре. Дали се дължи на стечение на обстоятелствата или само на тортата, не знам.... След време разбрах, че тя е най-старата документирана с рецепта торта. Тогава ореолчето, което вече си имаше, засия малко по-силно. Не за друго, но  изпитвам уважение към нещо, което е надживяло времето си по такъв начин, че да е актуално за всяко идващо ново време, да успява да блести с качества сред толкова много интересни сладки работи и да е любимо на не един и двама.



Всяко парченце, освен вкусовото удоволствие, което ми носи, ме връща в различните епохи, през които е преминала,  пренася  ме в едно безвремие с  каданс от познати образи, случки и асоциации. Настройва мисълта ми на различна честота - малко творческа,  леко философска и над дреболиите от деня. Припомня отдавна отминали неща, част от които  вероятно носим в себе си... Според мен  старата  дама е достатъчно елегантна и като визия, и като вкус, за да застане достойно в който и да е хубав ресторант или специално място, редом с "младите госпожици".
Приемам новостите  и оригиналните предложения, информирам се за трендове и последни моди. Ако говорим за сладкиши, винаги съм в състояние да оценя всяка една интересна торта, но никоя не може да ме развълнува така, както парче добре направена Линцер.

И си харесвам  рецептата. Очаквах, че ще променя нещо в нея, дори  дребно,  като я направя и преценя от разстоянието на времето, когато я пекох  последно. Но  всичко ми се стори идеално и едва ли е заради хубавия кирш, който използвах този път. Нито  трохичка не беше пропиляна.... Все пак има един  недостатък - много е малка дозата. Вече няма само да се заканвам, а ще си направя една само за мен.

А вие имате ли си  любима торта?

illustrations - John Tenniel